През 2006 г. с Решение на Министреския съвет (РМС) № 424 от 05.06.2006 г. бе приета Стратегия за децентрализация за периода 2006-2015 г. Със свое Решение № 735 от 8 септември 2016 г. Министерският съвет прие Стратегия за децентрализация 2016-2025 г. и Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация за периода 2016-2019 г.
Проблемите на децентрализацията в управлението са пряко свързани с цялостния процес на демократизация на обществото.
Децентрализацията не е самоцел, нито универсален модел, който трябва да бъде приложен на всяка цена.
Децентрализацията е средство за осъществяване на важни обществени цели – по-добри услуги на гражданите, по-ефективно използване на ресурсите, по-високо качество на живота. Тя е средство за разпределение на отговорности, права и ресурси между нивата на управление и приближаване на процеса за вземане на решенията по-близо до гражданите. Степента на децентрализация отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизация, националната специфика, традициите и зрелостта на гражданското общество.
Стратегията за децентрализация е важен програмен документ за провеждане на националната политика за усъвършенстване на териториалното управление. Тя определя насоките за разпределение на правомощия и финансови ресурси между централното, областното и общинското равнище на управление, целящи по-ефективното и качествено предоставяне на услуги на гражданите.
Новият стратегически подход към децентрализацията изисква тя да се осъществява взаимообвързано с останалите реформи и процеси в страната, като специално следва да се акцентира върху:
§ обвързване на модернизацията на държавната администрация и изграждането на деконцентрираната администрация с процеса на децентрализация;
§ обединяване на процесите на децентрализация на правомощия и функции с финансовата децентрализация, които досега се развиваха отделно;
§ осигуряване на по-тясна връзка между процеса на децентрализация и политиката за регионално развитие в страната, включително с действията за укрепване на административния и програмен капацитет на общинско и областно равнище за усвояване на средствата от фондовете на ЕС.
Стратегията се основава на приоритетите на европейските политики за децентрализация и устойчиво и балансирано развитие на регионите и създава предпоставки за прилагане на принципите на Лисабонската стратегия в регионалната политика на България. Целите и приоритетите на Стратегията за децентрализация са в хармония с Европейска харта за местното самоуправление и общоевропейския стремеж за повече демокрация и по-голямо гражданско участие.
СЪЩНОСТ И РАВНИЩЕ НА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ Същност и форми на децентрализация
Децентрализацията е процес на прехвърляне на правомощия и ресурси за тяхното упражняване от по-високо към по-ниски равнища на публичното управление.
Пълни права и отговорности за предоставяне на дадена услуга и за нейното финансиране може да получи само относително независима и самоуправляваща се публична институция. В случая едната власт се отказва от правото и отговорността да предоставя определени услуги, а другата получава пълни права да взема решения за предоставяне или не на услугите, какъв да бъде техният обхват, качество, начин на предоставяне, източници на финансиране и други.
Централната власт прехвърля права на общините, да предоставят специфични местни услуги, отговорността да определят тяхното количество и качество, както и всички останали въпроси, свързани с тяхното управление и финансиране. Общината от своя страна може да прехвърли отговорността на кметствата и заведенията за услуги да решават всички въпроси по предоставянето на локални услуги.
Делегирането е по-ниска степен на прехвърляне на правомощия от една власт на друга, при което по-високото равнище на териториално управление предоставя на по-ниското равнище част от необходимите правомощия за осъществяване на определени услуги.
Обикновено делегираните правомощия са в сферата на организацията и финансирането. Органът, който делегира определени права, не прехвърля отговорността за предоставянето на съответните услуги.
Пример за такива отношения между централната и местната власт са делегираните услуги. Държавата делегира на общините управлението и финансирането им, но не и отговорността за определяне на видовете услуги, качествените им характеристики, достъпа до тях и др. Делегираните бюджети в областта на системата на образованието са типичен пример за подобни отношения между съответната община и заведението за услуги.
Деконцентрацията е прехвърляне на правомощия и ресурси за тяхното упражняване от централен орган на изпълнителната власт към териториални административни звена на негово подчинение.
Териториалните звена на централната изпълнителна власт са йерархично подчинени, нямат финансова самостоятелност и ръководителите им се назначават от централната институция. Те изпълняват цели от нейно име и за нейна сметка.
Пример за деконцентрирани териториални звена са регионалните инспекторати и служби на секторните министерства. Има примери на деконцентрирани отношения и в рамките на общината - между нея, кметствата и заведенията за услуги.
Стратегията разглежда три основни форми на децентрализация:
Административна децентрализация При административната децентрализация по-високото равнище на териториално управление прехвърля два вида права и отговорности към по ниските нива на управление:
§ правомощия за вземане на решения, отнасящи се до вида, обхвата и качеството на обществените услуги
§ правомощия за управление на дейностите, свързани с предоставяне на услугите-откриване/закриване на структурни звена, брой и структура на персонала, размер на заплащане, предоставяне на услугите на външни изпълнители, собственост и управленски контрол.
Финансова децентрализация
Тази форма на децентрализация се характеризира с предоставяне на ресурси, прехвърляне на източници на ресурси, на права за определяне на техния размер, начин на използване и на отговорности за финансиране на обществени услуги.
В този смисъл степента на финансова децентрализация се определя от:
§ наличните видове ресурси, постъпващи в бюджета на по-ниското равнище на териториално управление, и неговите правомощия за определянето им, т. е. от видовете приходи и приходните правомощия;
§ възможността на по-ниското равнище на териториално управление да използва наличните ресурси, т. е. разходните му права и отговорности.
Правомощията по приходите на местните органи се свързват с наличието на собствени приходи, с възможността за определяне на вида и размера им; придобиването на финансови ресурси от управление и разпореждане със собственост; възможността за организиране, събиране и използване на финансови средства от потребителите/местната общност; планирането и администрирането на собствени приходи; видовете субсидии и други трансфери от по-високи равнища на управление; начините на определянето и разпределението им, степента на свобода за използването им, възможностите за кредитиране.
Разходните права и отговорности на местните органи за управление се свързват с възможността за: планиране на разходите; правото на задържане на текущите икономии на средства и преходния остатък; преразпределяне на средства между функции, дейности, видове разходи; наличие на инвестиционни ресурси; делегиране на средства на външни изпълнители; финансов контрол на използването на средствата.
Политическа децентрализация
Политическата децентрализация представлява предоставяне на правомощия за вземане на решения и контролиране на тяхното изпълнение на по-широк кръг от заинтересовани институции или такива, които са по-близо до гражданите и потребителите на услуги. Смята се, че колкото е по-голям кръгът на хората, които вземат решения и контролират тяхното изпълнение и колкото по-близо са те до местната общност, толкова по-висока е степента на политическа децентрализация.
Предизвикателството Децентрализация е предизвикателство на лидерството, а в динамиката на съвременния свят предизвикателството пред лидерството е децентрализацията на два основни ресурса и феномена - знанието и парите. Децентрализация Дигитализация и Виртуализиране на парите и знанието . . .